Кюн Лизинг България - заявка за лизинг
 
 
 
 
 
 
 
English
German
German
Hungarian
Romanian
Яхти
Транспорт
Техника и механизация
Оборудване
Оказион
Новини

Новини

-Обемът на сключените през второто тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг се увеличи за три месеца с над 22%

Вземанията на лизинговите дружества в България по финансов и оперативен лизинг в края на второто тримесечие на тази година достигнаха 3,477 млрд. лв. (3,6% от БВП), като нарастват с 6,9% на годишна база (225,3 млн. лева), а спрямо края на март увеличението е с 4,2% (141,6 млн. лева), показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

Вземания по лизингови договори


Като цяло вземанията на компаниите в бранша се движат от финансовия лизинг, които за периода април – юни достигат до 3,319 млрд. лева. На годишна база ръстът е с 5,5% (173,5 млн. лв.), а спрямо края на първото тримесечие на тази година – с 3,4% (109 млн. лева).
Делът им обаче в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 96,7% в края на юни миналата година до 95,5% към 30 юни тази година.
Обемът на сключените през второто тримесечие нови договори за финансов лизинг е 425,5 млн. лева, като расте с 8,5% спрямо година по-рано. Увеличението спрямо първото тримесечие на тази година е 22,3%.
Вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили достигат 1,115 млрд. лева в края на юни 2017 г., като се увеличават със 7,7% на годишна база и с 2,3% в сравнение с края на първото тримесечие на тази година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се повишава от 32,9% в края на юни 2016 г. до 33,6% в края на второто тримесечие на 2017 г.
Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили в края на юни са 1,101 млрд. лева, показват изчисленията на експертите на централната банка. На годишна база те нарастват с 19,9% и с 5,2% в сравнение с края на първото тримесечие на 2017 г. За една година относителният им дял се увеличава от 29,2% до 33,2%.
В края на второто тримесечие на тази година вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 666,5 млн. лева, като намаляват с 1,7% за една година, но нарастват с 1,2% в сравнение с първите три месеца на годината. Относителният им дял се понижава от 21,6% до 20,1%, изчислиха в БНБ.
В края на юни вземанията по финансов лизинг от фирмите възлизат на 2,994 млрд. лева и се увеличават с 3,3% на годишна база и с 3% на тримесечна. Относителният дял на вземанията от бизнеса в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на юни намалява от 92,2%, колкото е бил преди година, до 90,2%.
В края на второто тримесечие на тази година вземанията от домакинствата и нетърговските организации, които ги обслужват, са за 313,5 млн. лева, като размерът им нараства с 32,4% за една година, а спрямо първото тримесечие отбелязват ръст от 7,4%. Относителният дял на тези вземания в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти за една година нараства от 7,5% до 9,4%.
С 12,3% на годишна база и с 3,4% на тримесечна се увеличават вземанията с матуритет над една до пет години. Към 30 юни те са 2,45 млрд. лева. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг за една година нараства от 69,3% до 73,8%.
В края на второто тримесечие на тази година размерът на вземанията с матуритет над пет години е 532,3 млн. лева с ръст от 0,4% за една година и с 6,4% за три месеца.
В края на юни необслужваните вземания намаляват с 27,7% в сравнение с година по-рано и достигат 293,5 млн. лева. В сравнение с първите три месеца на годината те отбелязват спад от 1,6%. Вземанията по оперативен лизинг в края на юни 2017 г. са 157,9 млн. лв., като те се увеличават с 48,7% на годишна база и с 26,1% спрямо края на първото тримесечие.
Към 30 юни пасивите на лизинговите дружества са в размер на 4,165 млрд. лева при годишен ръст от 3,6% и увеличение с 2,8% спрямо първото тримесечие.
В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял нараства от 73,9% в края на юни 2016 г. до 74,1% към 30 юни тази година. Размерът им е 3,086 млрд. лева, като на годишна база заемите се увеличават с 3,8% и с 2,3% в сравнение с три месеца по-рано.
Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества към 30 юни e 25,7 млн. лева и намалява с 20,9% за една година и с 6,7% спрямо предходното тримесечие.

-Избирам България на умните и можещите

Успешната кариера се измерва с това за създадеш нещо, което ще остане и след теб

Интервю с Борислав Тодоров за сп. Икономика

Повече четете в бр. 69 стр. 36 на сп. "Икономика"

автор: Татяна Явашева

Визитка
Борислав Тодоров е управител на «Кюн Лизинг България», като в лизинговата индустрия е от 2002 г. насам. От 2011 г. е съпредседател на Българската асоциация за лизинг и представител на асоциацията в КРИБ. През 2015 г. е избран за член на Арбитражната колегия на Арбитражния съд при КРИБ. През 2016 г. става член на Комисията за помирителни спорове по финансови услуги към Комисия за защита на потребителите. Отличен е с наградата «Мистър Икономика 2015» в категория «Финанси и застраховане». Преподава „Лизинг“ по съвместна магистърска програма на Университета Бордо и СУ „Св. Климент Охридски”.

Лидер е, който… може да остане незабелязан на пръв поглед, но всички следват него.

Добрият ръководител… е добрият лидер.

Успешната кариера според мен… се измерва с усещането, че си построил нещо, което ще остане и след теб.

Стигнах дотук, благодарение на… семейството, колегите, много труд и постоянство в себеусъвършенстването.

Да останеш на върха в бизнеса… е химера. Всеки трябва да може да бъде и горе, и долу, да губи и да печели. Важното е вътрешното чувство да е в положителната гама.

Предпочетох да работя в България, защото… смятам, че само така може да се помогне на обществото да създаде добра бизнес среда.

Най-голямото предизвикателство в моята работа… е да работя с хора. А те всички са различни - всеки е със своя индивидуалност и към всеки трябва да се проявява конкретен подход.

Ключовите инструменти, на които разчитам:… дипломатичност, такт към всеки, изграждане на екип, самоусъвършенстване.

Лизингът днес е…правилната форма за финансиране на индустриалните инвестиционни намерения на всеки предприемач. Това например за обикновения потребител е бърз и гъвкав начин за финансиране на лек автомобил.

Моят мениджърски стил е… да съм част от екипа, без да изпъквам чрез „Тихо, това е Шефът“.

Когато вземам решения… разчитам на екипа си и се стремя да приемам чуждите доводи, проверявайки верността на собствените си хипотези за пътя, по който следва да се върви.

«Сверявам си часовника», като… ползвам опита, усета, мнението на хората, на които имам доверие, и не гледам в часовника.

Разтопявам ледовете… там, където другите могат да ме допуснат като равен с равен.

Проблемът, който трябва да се реши… е свързан с нивото на познания, наваксване липсата на опит, изграждане на информирано мнение, вместо типичния за България „развален телефон“.

Възхищавам се на… професионализма.

Ако сега избирам професията си… бих станал учител.

Мястото, където бих искал да живея, е… България на умните, можещите и трезвомислещите хора.

Най-необичайното, което напоследък ми се случи, е… усещането, че все още в България може да се събере множество, което да иска да отрече свободата, свободната инициатива, правото на мнение и за едните десет стотинка за мухлясал хляб да иска да се върне на каишката пред кучешката си колиба.

Цитатът, близък до моята философията за живота, принадлежи на… Джон Ф. Кенеди. Когато полага клетва като 35-ия президент на САЩ на 20 януари 1961 г. в своята реч той казва: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си.“

Когато гледам напред…внимавам да не забравя корените си и да помня кой съм, кои са хората до мен, даващи ми свободата да гледам напред.

Секторен профил
В Българската асоциация за лизинг членуват 19 лизингови компании, чийто дял към 31 декември 2015 г. е над 85 % от лизинговия пазар в страната. По данни на БНБ към 30 септември 2016 г. размерът на пазара, определен на база на нетните вземания по договори за финансов лизинг (регулирана дейност по смисъла на чл. 2, ал. 2 т. 6 от Закона за кредитните институции) от регистрираните финансови институции, е почти 3,3 млрд. лв. Членовете на тази доброволна организация са регистрирани финансови институции и съответно поднадзорни лица на управление „Банков надзор” на БНБ, като при осъществяване на своята дейност винаги са се стремили стриктно да изпълняват действащата нормативна рамка. При създаването на сдружението неговите учредители са водени от желанието за насърчаване развитието на лизинговата дейност в България чрез утвърждаване равнопоставеността на стопанските субекти и лоялната конкуренция.


-Лекция в рамките на Балканска конференция на МСП – София 2016

Борислав Тодоров бе гост лектор в “Балканска конференция на МСП – София 2016" , която се проведе на 23 юни 2016 г., в София. Събитието се организира от Сдружение за подпомагане на малкия и средния бизнес - Обединени Бизнес Клубове (ОБК), със специалната подкрепата на “Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия” (ИАНМСП) и “Българска агенция за инвестиции” (БАИ) към Министерство на Икономиката.

balkanska-konferencia-MSP

В рамките на конференцията бяха проведени семинари и дискусии на теми:
• Да превърнем недостатъците в предимства: Балканите – бъдещ сериозен фактор в технологичното и индустриално развитие на Европа
• Европейски фондове и програми – партньорството между балканските МСП, местни власти, университети и изследователски центрове; подготовка и управление на съвместни проекти
• Европейско финансиране за МСП в областта на сигурността и борбата с тероризма
• Планът Юнкер и ЕФСИ
• Лизингът в помощ на интернационализацията на МСП
• Туризмът – третият по важност и приходи икономически сектор в Европа
• сътрудничеството между МСП и общини на Балканите в областта на туризма

На конференцията бяха поканени представители на МСП, неправителствени организации и местни власти (общини) от всички балкански държави.

По време на събитието бяха проведени b2b и мачмейкинг срещи.


-Новите "Мистър и Мисис Икономика" 2015

Новите 'Мистър и Мисис Икономика' 2015

Оскарите на бизнеса бяха раздадени на бляскава церемония в хотел "Маринела", а двете големи награди връчиха миналогодишните носители на призовете Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на "Сименс България" и Иван Папазов, изпълнителен директор на "Винпром Пещера". Те бяха придружени от министър-председателя на България Бойко Борисов и министърът на икономиката Божидар Лукарски.

За категория "Финанси и застраховане" бе отличен Борислав Тодоров, управител на Кюн Лизинг и Акорт ООД. Наградата му бе връчена от г-н Валентин Златев, член на Управителния съвет на КРИБ.

При откриването председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви: "Искам да изразя изключителното си задоволство, че от тази година КРИБ ще бъде организатор на конкурс който има повече от 20 години история. За нас е чест да наградим своите колеги, които са постигнали изключителни успехи".

Новите 'Мистър и Мисис Икономика' 2015

Предприемачи от над 30 различни сектора се състезаваха в 10 категории – земеделие и хранително-вкусова промишленост, услуги и търговия, транспорт и логистика, финанси и застраховане, индустрия, ИКТ, бизнес услуги, най-добър старт в кариерата и подкрепа на стартиращ бизнес. Победителите бяха избрани от жури, съставено от членовете на Управителния съвет на КРИБ - 27 човека сред които ръководители на фирми от различни браншове, които по думите на Домусчиев "гарантират безпристрастността при избора на победителите".


-Вече на пазара е учебник "ЛИЗИНГЪТ КАТО БИЗНЕС - Финансово-правна теория и икономическа практика" с автор Борислав Тодоров.

ЛИЗИНГЪТ КАТО БИЗНЕС - Финансово-Правна Теория и Икономическа Практика - с автор Борислав Тодоров

Съдържание:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА

„ЛИЗИНГЪТ“

§ 1. Лизингът в Европа - разновидности (Финансов / оперативен лизинг и др.)
§ 2. Правна форма съгласно българското Законодателство (ТЗ; ЗЗД; НСС17 / МСС 17 Лизинг и др.)
§ 3. Участници в лизинговата сделка. Лизингополучател. Лизингодател.
§ 4. Активи, предмет на лизинг финансиране. Стандартизирани продукти. Финансово-Икономически параметри на лизинга в България.
§ 5. Данъчно – счетоводни аспекти; Данъчни преимущества в България (ЗДДС; ДЗПО; ЗСч., ЗМДТ, НСС17 / МСС 17 Лизинг)

ГЛАВА ВТОРА

ПРЕДДОГОВОРНА ФАЗА И „ДОГОВОРЪТ ЗА ЛИЗИНГ КАТО СЛОЖЕН ПРАВЕН И ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ“

§ 6. Преддоговорна фаза:
§ 6.1. Етапи в преддоговорната фаза и взаимоотношения лизингодател – лизингополучател – доставчик (продавач)
§ 6.2. Анализ (Скоринг) на потенциалните клиенти (правен, финансов, имиджов, психологически и т.н.) и Анализ и оценка на актива. Анализ за рискове от бизнес средата, географското местоположение и други за клиента
§ 7. Договорът за лизинг като сложен правен и фактически състав:
§ 7.1 Договорът
§ 7.2. Оперативният лизинг в частност
§ 7.3. Застраховане: Отговорности, Каско/ Имущество, допълн. Рискове
§ 7.4. Особености на договора за лизинг с потребител ( приложение на ЗПКр.)
§ 8. Администриране на текущи договорите за лизинг и Обслужване на клиенти:
§ 8.1. Договорът за покупко-продажба (Анализ на потенциалния доставчик на актива/ защита на лизингодателя от измами/ Митническо и акцизно обслужване стоки с двойна употреба)
§ 8.2. Регистрационни режими, свързани със собствеността и ползването на лизинговите активи. Приемо- предаване. Правоотношения с държавни, общински и частни институции и лица (ЗМДТ / ЗДвП)
§ 8.3. Обслужване на клиенти. Услуги от общ характер. Гаранционна, извънгаранционна поддръжка
§ 8.4. Управление на автопарк, заместващ МПС, Продукт „Замяна на стар нов МПС, предмет на договор за лизинг“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЯ

ЗАДАЧИ И КАЗУСИ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


-Обръщение във връзка с Проекта за Изменение и допълнение на Закона за Данък Добавена Стойност

Обръщаме се към всички във връзка с Проекта за Изменение и допълнение на Закона за Данък Добавена Стойност, който днес 17.10.2013 г. мина на първо четене в НС , със сериозна доза безпокойство, като бих искал да обърна внимание на предложението на Правителството в частта му, касаеща данъчното третиране на сделките за финансов лизинг.

1. На първо място смятам, че в предложения §27 от ЗИД на ЗДДС е допусната техническа грешка, предвиждайки приложението на §1 (1) ЗИД на ЗДДС за договори за лизинг, които са сключени след 01.01.2013 г.
Правната логика и осигуряването на правна стабилност изискват законът за ДДС – като материален, а не процесуален закон – да няма обратна сила, като се запази режимът на ДДС за сделки със заварено положение преди влизането на закона в сила. В допълнение, обсъжданият Проект засяга финансови правни норми, които установяват задължения за своите адресати, поради което действието им по отношение на възникнали при друг закон сделки не е допустимо; обратното действие може да бъде оправдано само ако новият материален закон не утежнява правното положение на лицата, към които е насочен.

Би могло да бъде подкрепен методът, чрез който законодателят разреши проблема със сделки, възникнали при предходен законодателен ред, в §9 ПЗР на ЗДДС, обн. ДВ бр. 63/04.08.2006 г., по отношение на договорите за финансов лизинг, сключени преди 01.01.2007 г., съгласно който лизинговите компании следваше да внесат списък на текущите договори в своята териториална данъчна дирекция, за да се знае кои са те, за да няма изменения впоследствие.

2. На второ място искаме да отбележим, че смятаме за изключително притеснително и предложението за редакция в §1 от ЗИД на ЗДДС, който въвежда промени в чл. 6 ЗДДС, които, вместо да решават съществуващи казуси, поставят нови въпроси и неясноти, които могат да доведат до различно тълкуване на нормата в лизинговия бранш и съответно биха довели до редица санкции от страна на НАП поради различно прилагане на регулацията. Отворените въпроси са в следните направления:
• Остава ли в сила предвидената до сега възможност за договори за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собственост върху стока и нейното осчетоводяване като доставка на услуга, предвид че е предвидена изрична възможност за придобиване правото на собственост срещу заплащане на определена сума, различна от дължимите вноски по договора и вноските по погасителния план не са идентични с пазарната стойност?
• Липсва дефиниция при наличието на какви критерии се приема, че (главниците по) вноските са „практически идентични“ с пазарната стойност на стоката, тъй като нито е определено как ще се изчисляват стойностите, нито е определено какъв ще бъде критерият за определяне на „практическа идентичност“ на две суми.
Нашето мнение е, че институтът на финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността върху стока следва да се запази и новата редакция на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува така, че в случаите, в които имаме опция за прехвърляне на собственост върху стока с предвидена остатъчна стойност и несигурната условност дали лизингополучателят би упражнил опцията за закупуване на стоката или не, то НЯМА ДА Е НАЛИЦЕ ХИПОТЕЗАТА на предвидената редакция в § 1 (последна хипотеза) на ЗИД на ЗДДС.

В заключение считаме, че последствия от несъвършени изменения на закона ще бъдат понесени от цялата икономика на Страната, както и ще затруднят цялостно финансово-банковата система, която ще бъде принудена краткосрочно да финансира нововъзникналите публични задължения за данъчните субекти. В допълнение, с предлаганото правило на §27 от ЗИД на ЗДДС ще се наруши сериозно принципът на правна сигурност и оправданите очаквания на лизингодатели и лизингополучатели, в случай, че се промени изцяло данъчното третиране на договорите за финансов лизинг, при които е предвидена опция за придобиване на правото на собственост. Нашите мотиви са:
Понастоящем клиенти на лизингиовите компании в България са почти всички търговски субекти от всички икономически направления в страната; също така наши клиенти са голяма част от българските потребители, а не на последно място и много държавни и общински органи и учреждения. Драстична промяна в регулацията, касаеща начина на начисляване на ДДС по текущи договори за финансов лизинг, и изместване на датата на данъчното събитие ще доведат до значителни финансови затруднения у нашите клиенти да заплатят дължимия ДДС върху пълната стойност на лизингованите активи.

Затруднението или невъзможността на нашите клиенти да заплатят в новопоставения срок дължимия ДДС върху пълната стойност на лизингованите активи има опасност да доведе до изпадането им в невъзможност редовно да обслужват задълженията си по лизинговите договори (и не само), което от своя страна би довело до значително нарастване на необслужваните лизингови и кредитни задължения. Нова вълна от необслужвани кредитни задължения неминуемо ще постави пред изпитание не само лизинговите компании, но и банките, които обичайно са свързани с тях и техния бизнес. Не на последно място, подобна неяснота и промени в регулацията на ДДС считаме, че ще доведе до цялостно недоверие в бизнес средата и в частност в недоверие към лизинговия бранш, което от своя страна ще рефлектира негативно върху възможностите за лизингово финансиране на инвестициите в Страната.

Възможността за разсрочване на ДДС, предлагана от досегашната редакция на чл. 6 ал. 2 т.3 имаше изключително положително влияние върху цялата икономика в годините на кризата, защото НАП събираше от лизинговите компании плавно и безпроблемно ДДС. Със сега предложената редакция правителството ще си осигури не малък по обем ДДС еднократно в рамките на няколко месеца в началото на 2014, но това ще доведе до драстичен спад на този приход за бюджета през следващите няколко години живот на договорите за лизинг.

По смисъла на ал.1,т.18 от ДР на ЗДДС в сила от 01.01.2013 г.”лек автомобил” е автомобил,в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От посоченото определение е отпаднало съществувалото до 31.12.2012 г. изискване при определяне броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.
Едно от ограниченията е предвиденото в чл.70.ал.1,т.4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ,бр.94 от 2012 г.,по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.
С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква, съгласно чл.6, ал.1 от същия закон, прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Наемът или ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС.
Съгласно чл.228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване , а наемателят-да му плати определена цена.
Въпреки, че по своята същност договорът за лизинг, уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор, той има съществени отлики, като в някои случаи отликите са толкова съществени, та както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му. Предвид сходствата и различията между договора за наем и договорите за лизинг, с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, трябва да се прецени в кои случаи договорът за лизинг следва да бъде определен като наемен договор за целите на ЗДДС.
За целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
• договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост;
• договор за лизинг,в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС). Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл.12,ал.5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.

Разпоредбата на чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС разглежда като доставка на стока фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който се предвижда в нормалния ход на събитията собствеността върху стоката да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска.
Съгласно Международен счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент(ЕО)номер-1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) номер-1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че в края на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг.
Съгласно установената практика на СЕС, понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик.
Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на лек автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.
Предвид принципа за предимство на съдържанието пред формата, независимо как е именуван един договор между страните, право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил ще е налице, когато на получателя не се прехвърлят рисковете и изгодите от собствеността на автомобила и ако стойността на сбора от договорените вноски е значително по-ниска от пазарната стойност на автомобила. В случай, че в договора за лизинг е предвидено да се прехвърли собствеността на лекия автомобил, включително и в случаите ,в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост и сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила, то е налице доставка на стока по смисъла на чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност от доставчика съгласно чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС.
Предвид изложеното, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сбора от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договарят прехвърляне на собствеността.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникнали след 01.01.2013 г..е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл.69 и 71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице разграниченията на чл.71 от закона. Т.е. в случая,независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията по чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС, за доставките, наемните вноски за които са дължими след 01.01.3013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.

В случаи на прекратяване или заместване по договора за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета, когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. Ако на основание чл.25,ал.3,т.1 във връзка с чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл.115,ал.6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставчика на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл.25,ал.4 от ЗДДС. В тези случаи за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на услуги, за предоставяне на ползване/ наем на автомобила, данъчните събития, за които са възникнали след 01.01.2013 г. ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, при съобразяване с чл. 69-71 от ЗДДС.
За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното по чл.70,ал.1,т.5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.

-Цена на капитала при лизингови сделки

Основната дилема пред всеки бъдещ лизингополучател е дали да купи даден Актив, или да го наеме, т. е. да го ползва на лизинг. Решението се взима като се съпоставят разходите, които биха били направени в единия и другия случай и се предпочита вариантът с по-ниски разходи. Това решение е строго индивидуално, тъй като трябва да се вземат предвид различни фактори, свързани както със самия актив (специфика на актива, възможност за вторична реализация, цена, риск от бързо морално остаряване или сериозни промени на пазара на дадения вид актив, размер на необходимата първоначална инвестиция, срок, за който ще е необходим актива), така и с цената на финансиране със собствен капитал, достъпът на лизингополучателя до кредитен ресурс и съответно неговата цена, размерът на данъчната тежест, алтернативните източници на доход при влагане на средствата, вместо в закупуване на актива, в друга инвестиция.
Факторите, които определят цената на капитала при финансирането с лизинг са много, като част от тях могат да се измерят с реална величина, т. е. като конкретен размер на необходимите средства, а други се измерват чрез субективна преценка.
Като конкретен разход може да се определи цената на финансиране като съвкупност от настоящата стойност на бъдещите плащания по лихви, такси и комисионни по лизинговата сделка. Получената стойност трябва да се намали с данъчната тежест, която сме спестили от платените лихви (тъй като лихвите са чист разход, който намалява облагаемата данъчна печалба при финансовия лизинг, а при оперативния цялата лизингова вноска се признава за разход) и от начислените амортизации (при финансовия лизинг), които намаляват данъчно облагаемата печалба. Стойността би следвало да се намали и с евентуалните доходи от реализацията на капитала, който вместо да вложим в покупка на актива, ние сме оставили свободен за алтернативна реализация.
Допълнителни субективни фактори, които благоприятстват използването на лизинга са:
1. Ако даден актив е необходим за кратък срок от време, по-удачно би било да не се купува, защото при вторичната реализация цената значително спада, следователно с евентуалната загуба от вторична продажба можем да намалим цената на капитала на лизинговата сделка
2. Използването на голям кредит за покупка на скъпо оборудване не винаги е добра инвестиция, тъй като стойността на тази инвестиция може драстично да намалее, ако на пазара се появи ново по-ефективно оборудване само няколко години след покупката.
4. При лизинга не се изисква голяма първоначална инвестиция, често голямата пръвоначална инвестиция би поставила в затруднение, ако лизингополучателят няма лесен и евтин достъп до кредитни средства.

Петя Тодорова
Финансов аналитик

 

Лизинг

Създадено от OnlineMarketing.bg